zi ran

Имам да мисля по създаването на лого за лейбъл, който ще се назове Ziran ...things as they are, или нещата такива каквито са. Интересно предизвикателство, което ми наложи да се запозная с тази идея на Лао Дзъ от Dao De Jing. Единствената книга на Лао Дзъ, Дао-дъ дзин, (на китайски: 道德經, Dao De Jing) е един от най-популярните трактати в Китайската философия. Както пише Уикипедия текстовете са загадъчни, трудни за превод и тълкуване по различни причини.

Та накратко основните линии в превода на zi ran са две - позитивен смисъл се търси в преводи като - естествения начин да бъдеш себе си, израстване от само-себе-си ( не е съвсем точно- "it-self-growing", "it-self-so-ing"). Както и нещата такива, каквито са под небето, така както природата, вселената, земята ги е създала са в най-добрата си форма.

От друга страна се посочват и някои примери на не толкова позитивен смисъл в превода като например "having-no-activity" "не-активност" или "acting- no-desires/intentions" “не-жадуване” „без-целно”.

Трябва да си призная, че аз като един мързелив човек (мързела до някъде е признак на бохемствоJ, според много хора, или поне според тези, които могат да си го позволят), че и двата смисъла в превода на зи ран ми допадат и не виждам негацията дори в затварянето на смисъла само в рамките на „ще си стане от-само-себе-си”

Доста повърхностно се получи обяснението, което може би има много по- дълбоки корени и нишки, но предпочитам да го оставя така на повърхноста да си кисне във въображенито ми пък то само ще си доплува някой ден до сетивата ми.

Между търсенето на превод и изкуство попаднах на http://www.allwaysnorth.com/ странна артистка от севера, която прави акции, инструменти от каквото и попадне. Не е лоша. Има записана музика с тези инструменти и въобще забава.

От тези места съм черпила информация, ако ви е интересна темата може да задълбаете много има доста приятни писания.

http://www.newworldencyclopedia.org/entry/Ziran

http://en.wikipedia.org/wiki/Ziran

http://www.confuchina.com/05%20zongjiao/Lao%20Zi's%20Concept%20of%20Zi%20Ran.htm

Слънце пролет колело

Рада много ми липсва, вече е във ваканция с баба си. Затова само нейни снимки

getURL

Ами случи се това че в Flash CS3 ActionScript 3.0 екшъна за getURL не захапва и е необходимо да изпишете този ферман:
правим бутон

myBtn1.addEventListener(MouseEvent.MOUSE_DOWN,mouseDownHandler);
function mouseDownHandler(event:MouseEvent):void {
navigateToURL(new URLRequest("http://vesi.naos-group.info/"));
};

като разбира се не забравяте да дадете instance name на бутона си.
...аз поне с това чуждо стихотворение успях да отворя страница

започва нова година...по този повод да кажа че Дейвид Бауи има днес рожден ден...еми тва е

"Облачния дворец и кристалното цвете"

Това е рисунка на малката ми сладка дъщеря, която рисува непрестанно!

На 18 февруари от 18:30 ч. в Галерия Кръг+, София, ще се открие изложбата “Отпечатъци”. Експозицията ще представи творчеството на Георги Георгиев/1881-1956/ - бащата на българската художествена фотография, както и фотографии на съвременни автори вдъхновени от големия майстор. Всички фотографии са изработени в духа на старите фотографски техники, наричани още благородни процеси (Albumen Print, Bromoil, Cyanotype, Salted Paper Print, Gum Bichromat Print…). Ще имате удоволствието да видите работите на 11 съвременни автори, членове на групата Ratts of the capital и фото група НАОС, работещи с благородни фотографски техники (Александър Богданов, Велислава Стойчева, Венета Захариева, Владислав Лепоев, Петър Влахов, Милован Колев, Димитър Граматиков, Веселина и Пенко Скумови, Иван Ненчев и Михаил Лозанов). Техните творби са израз на почит към творчеството на големият български фотограф.

Г. Георгиев е един от малцината представители на пикторализма и символизма в Българската фотографията от началото на XX век. За пръв път ще бъдат показани негови уникални фотографии в естетиката на тези почти непознати в България художествени течения.

За Георги Георгиев:

“Георги Георгиев е роден в гр. Казанлък. Първите си познания по фотография получава като дете от баща си Стоян Георгиев, автор на първите български ръководства по фотография (1889 и 1904 г.), сътрудник на списанието “La Photographie Francaise” и създател на първото фотолюбителско дружество в България. Още през 1903–1904 г. Георги Георгиев издава три монографии: „Фотографията и военното дело”, „Приложение на фотографията в археологическите изследвания” и „Съдебното следствие и фотографията”.

Георги Георгиев е един от първите фотографи, заснел киноснимки по време на Балканската война при обсадата на Одрин. През Първата световна война, като летец-наблюдател, прави първите аероснимки на гр. Солун в тила на френската армия. През 1917 г. като помощник началник на училището за летци, преподава „Теория на летенето”, „Въздухоплавателна метеорология” и „Аерофотография” и издава учебник по аерофотография и фотограметрия. През тази година създава и първата си голяма творба – портрет на летеца Симеон Петров.

През 1924 г. печели сребърен медал и почетен диплом в конкурса на сп. “Photo et Cinema”, след което се зареждат медали и отличия в Париж, Берлин, Виена, Милано и др. След войната работи като юрист-консулт в Българската земеделска банка, като продължава активно да се занимава с фотография, изнася фотографски беседи и провежда над 30 курса по фотография. Публикува статии в наши и чужди списания. Заедно с Бончо Карастоянов и Пенчо Балкански поставя началото на актовата фотография в България. Владее до съвършенство режисурата и перфектното осветление и постига изразяването на сложни душевни състояния както в ателието, така и на открито.

През 1950 г. по инициатива на Георги Георгиев се създава първото Държавно полувисше училище за кинематография и фотография, на което е директор и преподавател. През 1953 г. поставя началото на фотопериодиката у нас с уникалното издание „Фотовести” и организира първата национална изложба по художествена фотография. До края на живота си провежда курсове за професионалисти за ДП „Българска фотография”. През 1956 г. започва своя тритомен труд „Основи на реалистичното фотоизкуство”, който не довършва.”

Използвани са материали от книгата на Петър Боев „Фотографско изкуство в България (1856–1944)”, 1983 г.

Mother