Вчера споделих едни странни налудничави мисли с безкрайно ценния ми приятел Ясен Иванчев, който ми каза за това стихотворение. Мисля че това беше един много важен ден! Затова си запазвам стиховете и в оригинал. Звучат красиво...
между другото албатросите почти са изчезнали от земята и еколозите смятат човека за главен виновник за това...гнездят на недостъпни острови, където хората (рибари) организират хайки за да унищожат поколенията им...
Албатросът
Понякога из път, щом скука ги обземе,
огромни албатроси моряците ловят -
безгрижни спътници, които дълго време
над бездните горчиви след кораба летят.
На пода повален между въжа дебели,
той-кралят на лазура ! - мълчи скован и плах,
но става и криле огромни, снежнобели
като весла плачевно повлича покрай тях.
О, пътника крилат с походка тъй неловка !
Прекрасен в своя полет, как жалък е и вял !
Един му пуска дим в разтворената човка,
а друг след него куца, моряците разсмял.
Поетът е събрат на принца на ятата,
сред бурите се носи, стрела не го лови,
но долу, заточен сред гмежа на тълпата,
крилата исполински му пречат да върви.
Шарл Бодлер, "Цветя на злото" - 1857
Превод : Кирил Кадийски
Charles Baudelaire ("Les fleurs du mal")
L'Albatros
Souvent, pour s'amuser, les hommes d'equipage
Prennent des albatros, vastes oiseaux des mers,
Qui suivent, indolents compagnons de voyage,
Le navire glissant sur les gouffres amers.
A peine les ont-ils deposes sur les planches,
Que ces rois de l'azur, maladroits et honteux,
Laissent piteusement leurs grandes ailes blanches
Comme des avirons trainer a cote d'eux.
Ce voyageur aile, comme il est gauche et veule!
Lui, naguere si beau, qu'il est comique et laid!
L'un agace son bec avec un brule-gueule,
L'autre mime, en boitant, l'infirme qui volait!
Le Poete est semblable au prince des nuees
Qui hante la tempete et se rit de l'archer;
Exile sur le sol au milieu des huees,
Ses ailes de geant l'empechent de marcher.
No comments:
Post a Comment