Илюстрация

Тихо Леда Милева

The Knife

нощни разкази в картинки

Вече навлязох в този период на годината, в който свободното ми време се пада винаги по тъмно.
Всяка година настане ли есен, леля Петя неизменно пристига в къщи с една торба от нейните земни ябълки, които гледа в градината си  в Бистрица. Страшно вкусни и не забравя да ми каже, че били много полезни. След като ги ям вече от години и дори си ги търся вече сама на пазара (има ги) реших да проверя за какво пък са полезни :) Изглежда са от един и същи род и семейство със слънчогледа. Надземното растение много напомня малък слънчоглед и спокойно си го гледате как краси лехата в градината ви. До есента корена/грудката узрява и става за събиране, а надземното растение започва да изсъхва и изгнива. Произлиза от Северна и Средна Америка (Мексико). Смята се за културно растение на индианците от времето преди Колумб. Редовната употреба на инулина ( на който е богата земната ябълка) помага за: намаляването на нивото на кръвната захар; намаляване нивото на холестерола в кръвта и развитието на сърдечно-съдови заболявания; нормализиране на въглехидратната и мастната обмяна при болни със затлъстяване и помага за намаляването на излишната телесна маса; възстановяване на нормалната чревна флора и потискане на вредните чревни микроорганизми.

От 100гр. земна ябълка получаваме:
18% желязо
17% калий (минерал, важен за правилното функциониране на нервите и мускулите)
също: калций, магнезий, селен, мед и микроелементи
4% протеин
6% витамин C
13% тиамин (витамин В1)
6% ниацин (витамин В3)
и малки количества от други витамини от група B

Гулията, както още я наричат е лесна за почистване дори и да е много "набръчкана", може и да не се бели особенно ако  е прясна. По търсените сортове излиза, че са тези с по гладка повърхност. Но те вече много напомнят картоф, който е изместил гулията от пазара в Европа. Това не мога да си го представя как е станало защото вкусовите им качества са различни но така или иначе това е факт.
Аз я използвам винаги сурова. Съчетава се добре с ряпа, зеле, с краставица със сурови слънчогледови семки. Подправям с лимон и малко зехтин. Вкусна е и в съвсем натурален вид.

И не на последно място коледните пости започнаха и е необходимо да се интересуваме каква храна консумираме ако искаме да живеем 100 години, както казва една моя приятелка. А това да искаш да живееш 100 години е добре :) и е обратното на глупавата реплика, която чуваш ако се интересуваш от здравето си или душата си---"еее да няма да живееш сто години"!

Използвала съм материали от www.doctorbg.com и
www.kukuriak.com

Есенни занимания с листа и шушулки

Вчера случайно видях една суперска идея за нещоправене с есенни листа. Веднага щом смогнахме с Рада бяхме на среднощно пощене на дърветата около нашия блок. В тъмното събрахме хубави на пръв поглед все още гъвкави листа и направихме рози в букет за г-жа Колева! Нямахме търпение да дочакаме утрешния ден:) Съжалявам, че не направих снимки на процеса, но той е елементарен и учи деца на възрастта (на дъщеря ми например) на сръчност и търпение. Непременно има момент на изненада и собствен краен резултат!

Листата не ни стигнаха съвсем, и додекорирахме с мушкато.То пък дава аромат на целия букет, който ухае на есен. Започвам с нощната снимка на лампа- тук все още присъства акцента - върбова клонка, която на сутринта беше изядена от нашата котка...Но пък не бяха изсъхнали жълъдовите шапки с лакирана вътрешност и мънисто и тук още ги няма. За цвят.

 На сутринта снимах каквото беше се случило с нашите рози и букета замина с Рада за училище. Идеята е че децата имат 2 часа рисуване в петък и правят много хубави неща когато имат идеи и всички много задружно събират материали вълнуват се и изобщо часа не минава като свободен. А и г-жа учителката е отворена към идеи и често дава на децата сами да учат съучениците си на неща които знаят:)
Предполагам че изсъхнал букета също е красив. Чудесна декорация за дома:)

Сън сънувах ...

Есенно бижу с нашити мъниста

Водни цветя

Щастлива съм да споделя и няколко малко по успешни опита с бои за мраморен ефект. Върнах се към чистата вода, но наистина трябва да е чиста и бистра, ако правите опит на малка хартийка, може да я подменяте при всеки опит. Любезните домакини на магазин за материали за художници "Импресия" бяха така любезни да ми направят еднин малък уъркшоп, в който разбрах, че освен бистра е добре водата да е много студена, тъй като боите марабу са на терпентинова основа и съхнат по-бързо в топъл разтвор. Това е! Забавлявайте се, рисуването върху вода е истинско удоволствие!

Още мраморна хартия

Не много успешните ни опити с мраморизиращи бои marabu. След като прекарах много време по форуми и в нета изобщо едно ми стана ясно - няма как мраморизиращите бои да заместят техниката на ебру. Нито успях да намеря от къде да си набавя материали за ебру в София. Моя опит с водата в която има разтворено тапетно лепило не ме задоволи много, защото боите стоят като пресечени, макар че вече може да се рисува по дълго по повърхостта. Някакси не могат да образуват плътно петно. А и никъде не прочетох в какво съотношение се разтваря лепилото с водата. Аз го разтворих 1:8 както беше оказано на пакета за лепене на тапети. Може и там да е грешката. С много разредено пък започнаха отново бързо да съхнат боите. :( Ще продължа да експериментирам, все трябва да стане нещо по качествено.

marble paint on paper

Опит да разбера как се рисува с бои с ефект мрамор. Това е някакъв заместител и имитатор на Ебру техниката за рисуване, която е изключително приятна за гледане - marble paper
Много е пипкаво и деликатно, а и аз бях пропуснала да разбера всички подготвителни подробности и резултата е доста скромен. Надявам се че сега когато знам, че във водата се разтваря лепило за тапети да не ми съхнат толкова бързо боите и да може да се рисува във водата без боята да залепва по клечицата за рисуване. 

Фотосесия на мънистени бижута

Много обичам фотографията! Снимането на бижута ми достави истинско удоволствие.