Рисувани морски камъни

Това е нашия резултат от зимната ваканция на море. Камъните са от Поморие а рисунките са вдъхновени от Египет. Рада чете история на древния свят и сега си мечтае да отиде там. Е аз не си мечтая постоянно за Египет и не всичко е с такива мотиви, но си признавам, че се запалих покрай нея. Просто за пореден път се изумявам, колко са били добри в стилизацията! Използвали сме перманентни маркери и фулмастри, които сме запечатали отгоре със специален гланц лак. В Поморие се намират най-готините камъни за рисуване:) Те са много малки и нарисувани стават едни истински малки съкровища.

Есенни занимания с листа и шушулки

Вчера случайно видях една суперска идея за нещоправене с есенни листа. Веднага щом смогнахме с Рада бяхме на среднощно пощене на дърветата около нашия блок. В тъмното събрахме хубави на пръв поглед все още гъвкави листа и направихме рози в букет за г-жа Колева! Нямахме търпение да дочакаме утрешния ден:) Съжалявам, че не направих снимки на процеса, но той е елементарен и учи деца на възрастта (на дъщеря ми например) на сръчност и търпение. Непременно има момент на изненада и собствен краен резултат!

Листата не ни стигнаха съвсем, и додекорирахме с мушкато.То пък дава аромат на целия букет, който ухае на есен. Започвам с нощната снимка на лампа- тук все още присъства акцента - върбова клонка, която на сутринта беше изядена от нашата котка...Но пък не бяха изсъхнали жълъдовите шапки с лакирана вътрешност и мънисто и тук още ги няма. За цвят.

 На сутринта снимах каквото беше се случило с нашите рози и букета замина с Рада за училище. Идеята е че децата имат 2 часа рисуване в петък и правят много хубави неща когато имат идеи и всички много задружно събират материали вълнуват се и изобщо часа не минава като свободен. А и г-жа учителката е отворена към идеи и често дава на децата сами да учат съучениците си на неща които знаят:)
Предполагам че изсъхнал букета също е красив. Чудесна декорация за дома:)

Гривна

изток юг Кърджали

Напоследък ни е подгонила една стара любов... по Източните Родопи. За щастие имаме прекрасен стар, прашлясал, ретро апартамент в Кърджали. Можем спокойно да зарежем повечето си багаж в него и да обикаляме на воля.

Табелата на входа за Кърджали и моста над река Арда.

 Пролетта беше неземно красива, с много билки и свежест. За известно време станах собственик на fish-eye обектив за Канона, с който снимам та за сега тези снимки са ми любими и за спомен. В друг пост ще покажа и други. Но връщайки се на билките... Тази година изпуснахме мащерката и тя се опече на силното слънце, но пък за сметка на това брахме бял трън. Даже си направихме сироп или мед и сега се лекуваме с него :)

Ах, точно него го нямам на снимка в момента! В стария ни блок "Младост" :) всички мебели са странна неразбория от социалистическа мебелировка + много старите скринове и закачалки от къщата на баба ми, които прибрахме, защото я продадохме. Има огромен скрин пълен с плетива нежни като паяжина, изплетени на една кука. Та така, тук цялото семейство щастливо разтурва и цапа без никой да се сърди, което е много разтоварващо! :) Рада се превръща в абсолютно цигане, носи детските ми нощници, играе боса с децата пред блока, изобщо романтика!

Мъжа ми си има своите интереси свързани с това място, а именно събирането на ахати, ясписи и изобщо всякакви камъни, които се намират в Родопите. Всички сме му придружители в тази приятна форма на лудост и се опитваме да запомним разни специфични термини свързани с минералите - халцедон, кахолонг, друза и множество други :) Тази огромна скала е някаква форма на восъчен опал или кремък при село Калоянци, но ако греша ще има корекции!

Ние разбира се само търсим някое недосегаемо плажче по някои от многото реки, които за сега са доста пълноводни. С напредване на лятото виждаме как водата в тях намалява. Полюбувайте се на гледки от местности около Кърджали, Момчилград, Перперек и др. Общо взето не ме бива в писането на пътеписи. За това по скоро може да се види настроението ми отколкото да отидете на точно тези места. А, да! Намерих си петлистна детелина на поляните тук!!! :) Не е за вярване, такова нещо не бях виждала, но за съжаление докато я прибера в къщи да я снимам - от жегата беше увяхнала и не ставаше за снимка :)

На река Върбица - най-пълноводният приток на Арда.

Пътя Момчилград - Кърджали.

При село Калоянци, над язовир "Студен кладенец".

Изоставената църква при село Рудина.

Отново на Върбица.

При село Широко поле по пътя за крепостта Монек.