изток юг Кърджали

Напоследък ни е подгонила една стара любов... по Източните Родопи. За щастие имаме прекрасен стар, прашлясал, ретро апартамент в Кърджали. Можем спокойно да зарежем повечето си багаж в него и да обикаляме на воля.

Табелата на входа за Кърджали и моста над река Арда.

 Пролетта беше неземно красива, с много билки и свежест. За известно време станах собственик на fish-eye обектив за Канона, с който снимам та за сега тези снимки са ми любими и за спомен. В друг пост ще покажа и други. Но връщайки се на билките... Тази година изпуснахме мащерката и тя се опече на силното слънце, но пък за сметка на това брахме бял трън. Даже си направихме сироп или мед и сега се лекуваме с него :)

Ах, точно него го нямам на снимка в момента! В стария ни блок "Младост" :) всички мебели са странна неразбория от социалистическа мебелировка + много старите скринове и закачалки от къщата на баба ми, които прибрахме, защото я продадохме. Има огромен скрин пълен с плетива нежни като паяжина, изплетени на една кука. Та така, тук цялото семейство щастливо разтурва и цапа без никой да се сърди, което е много разтоварващо! :) Рада се превръща в абсолютно цигане, носи детските ми нощници, играе боса с децата пред блока, изобщо романтика!

Мъжа ми си има своите интереси свързани с това място, а именно събирането на ахати, ясписи и изобщо всякакви камъни, които се намират в Родопите. Всички сме му придружители в тази приятна форма на лудост и се опитваме да запомним разни специфични термини свързани с минералите - халцедон, кахолонг, друза и множество други :) Тази огромна скала е някаква форма на восъчен опал или кремък при село Калоянци, но ако греша ще има корекции!

Ние разбира се само търсим някое недосегаемо плажче по някои от многото реки, които за сега са доста пълноводни. С напредване на лятото виждаме как водата в тях намалява. Полюбувайте се на гледки от местности около Кърджали, Момчилград, Перперек и др. Общо взето не ме бива в писането на пътеписи. За това по скоро може да се види настроението ми отколкото да отидете на точно тези места. А, да! Намерих си петлистна детелина на поляните тук!!! :) Не е за вярване, такова нещо не бях виждала, но за съжаление докато я прибера в къщи да я снимам - от жегата беше увяхнала и не ставаше за снимка :)

На река Върбица - най-пълноводният приток на Арда.

Пътя Момчилград - Кърджали.

При село Калоянци, над язовир "Студен кладенец".

Изоставената църква при село Рудина.

Отново на Върбица.

При село Широко поле по пътя за крепостта Монек.

Азбука на слепите

Днес е много хубав ден. Просто се чувствам късметлийка. Открих няколко съкровища, но те не са от онези съкровища, които биха зарадвали обикновен човек. Моите съкровища са за необикновенни хора :).  Първо днес сутринта снимах в любимата си "гора" зад библиотека св. св. Кирил и Методий и с първото поглеждане към тревата намерих четирилистна детелина. Да - не е съвършенна като предишната, но пък е толкова четирилистна ! Това ме накара да вървя с усмивка на уста още 500 метра. И точно там на земята малко преди да я настъпя намирам нея

Сгъната прилежно на 8 части добре утъпкана, но надписана АЗБУКАТА НА СЛЕПИТЕ браилска азбука. Много готино ...цяла история. Кой е притежателя на това листче, как го е загубил, дете ли е, дали му трябва? Ето я и самата азбука на български

Ми това е - просто и ясно. За първи път я виждам в днешното време на информационно пренасищане...докато си вървях си мислех по темата дали някога от суета бих си купила четец за електронни книги при положение, че библиотеката ми в къщи е пълна с книги, които не съм прочела! Не знам, обичам хартията и човешкия почерк, и историята която се крие в докоснатото от човешка ръка.