Веселина Скумова
Това е страницата на Веселина Скумова за водене на сметки, правене на кройки, писане на "да не забравя" неща, снимки и рисунки.
Showing posts with label домашен. Show all posts
Showing posts with label домашен. Show all posts
Wednesday, February 27, 2013
LOVEnder
Ароматно Лавандулово Тревисто. Вчера уших торбички с билки за спокоен сън. Хмел, лавандула, лайка и комунига се гушват любовно в мек джоб и ухаят на поляна :) Билки и съвети за тях си набавих от билкова аптека N1 в София. Действат релаксиращо наистина. Могат да се сложат и в гардероб - дрехите за една нощ се ароматизират нежно. Не съм голям любител на лавандула, но бързо харесах аромата ѝ!
Wednesday, January 23, 2013
Дори аз успях да направя сурови бонбони
1 ч. Овесени ядки
1ч. фурми
1 лъжичка брашно от мака (сладко много сладко, да не се прекалява)
1 чашка орехи
малко амарето за есенция
1 чашка стафиди
1-2 лъжички кокосово масло
чисто какао за овалване
Сок от една мандарина
сок от половин лимон(не обичам лимон в сладкарството и го намалих до минимум)
Може овесените ядки да покиснат направо в плодовия сок.
Орехите се накисват във вода за час. Фурмите са киснали по-дълго най-добре цяла нощ
Опитвала съм да правя и без съставките да са са киснали, но някак по различни стават бонбоните накрая. Всичко се поставя в блендер и се смила, оформят се малки късове с лъжица. Поставят се в малка чашка с какао и докато се овалват в какаото сами придобиват форма на топчета. Няма нужда да цапате ръце :) Слагате ги в хартийки за бонбони и на студено...Аз не се бях приготвила с подходящи ама какво да се прави...
Това са основните стъпки за направата на тези чудесно сладки бонбони. Събирала съм от различни места впечатления как се правят вегански бонбони без захар. И накрая всъщност ги нагодих до консистенцията, която ми допада. Чудесни стават и оваляни в сусам.
Thursday, June 28, 2012
изток юг Кърджали
Напоследък ни е подгонила една стара любов... по Източните Родопи. За щастие имаме прекрасен стар, прашлясал, ретро апартамент в Кърджали. Можем спокойно да зарежем повечето си багаж в него и да обикаляме на воля.
Пролетта беше неземно красива, с много билки и свежест. За известно време станах собственик на fish-eye обектив за Канона, с който снимам та за сега тези снимки са ми любими и за спомен. В друг пост ще покажа и други. Но връщайки се на билките... Тази година изпуснахме мащерката и тя се опече на силното слънце, но пък за сметка на това брахме бял трън. Даже си направихме сироп или мед и сега се лекуваме с него :)
Ах, точно него го нямам на снимка в момента! В стария ни блок "Младост" :) всички мебели са странна неразбория от социалистическа мебелировка + много старите скринове и закачалки от къщата на баба ми, които прибрахме, защото я продадохме. Има огромен скрин пълен с плетива нежни като паяжина, изплетени на една кука. Та така, тук цялото семейство щастливо разтурва и цапа без никой да се сърди, което е много разтоварващо! :) Рада се превръща в абсолютно цигане, носи детските ми нощници, играе боса с децата пред блока, изобщо романтика!
Мъжа ми си има своите интереси свързани с това място, а именно събирането на ахати, ясписи и изобщо всякакви камъни, които се намират в Родопите. Всички сме му придружители в тази приятна форма на лудост и се опитваме да запомним разни специфични термини свързани с минералите - халцедон, кахолонг, друза и множество други :) Тази огромна скала е някаква форма на восъчен опал или кремък при село Калоянци, но ако греша ще има корекции!


Ние разбира се само търсим някое недосегаемо плажче по някои от многото реки, които за сега са доста пълноводни. С напредване на лятото виждаме как водата в тях намалява. Полюбувайте се на гледки от местности около Кърджали, Момчилград, Перперек и др. Общо взето не ме бива в писането на пътеписи. За това по скоро може да се види настроението ми отколкото да отидете на точно тези места. А, да! Намерих си петлистна детелина на поляните тук!!! :) Не е за вярване, такова нещо не бях виждала, но за съжаление докато я прибера в къщи да я снимам - от жегата беше увяхнала и не ставаше за снимка :)
На река Върбица - най-пълноводният приток на Арда.
Пътя Момчилград - Кърджали.
При село Калоянци, над язовир "Студен кладенец".
Изоставената църква при село Рудина.
Отново на Върбица.
При село Широко поле по пътя за крепостта Монек.
Табелата на входа за Кърджали и моста над река Арда.
Пролетта беше неземно красива, с много билки и свежест. За известно време станах собственик на fish-eye обектив за Канона, с който снимам та за сега тези снимки са ми любими и за спомен. В друг пост ще покажа и други. Но връщайки се на билките... Тази година изпуснахме мащерката и тя се опече на силното слънце, но пък за сметка на това брахме бял трън. Даже си направихме сироп или мед и сега се лекуваме с него :)
Ах, точно него го нямам на снимка в момента! В стария ни блок "Младост" :) всички мебели са странна неразбория от социалистическа мебелировка + много старите скринове и закачалки от къщата на баба ми, които прибрахме, защото я продадохме. Има огромен скрин пълен с плетива нежни като паяжина, изплетени на една кука. Та така, тук цялото семейство щастливо разтурва и цапа без никой да се сърди, което е много разтоварващо! :) Рада се превръща в абсолютно цигане, носи детските ми нощници, играе боса с децата пред блока, изобщо романтика!
Мъжа ми си има своите интереси свързани с това място, а именно събирането на ахати, ясписи и изобщо всякакви камъни, които се намират в Родопите. Всички сме му придружители в тази приятна форма на лудост и се опитваме да запомним разни специфични термини свързани с минералите - халцедон, кахолонг, друза и множество други :) Тази огромна скала е някаква форма на восъчен опал или кремък при село Калоянци, но ако греша ще има корекции!


Ние разбира се само търсим някое недосегаемо плажче по някои от многото реки, които за сега са доста пълноводни. С напредване на лятото виждаме как водата в тях намалява. Полюбувайте се на гледки от местности около Кърджали, Момчилград, Перперек и др. Общо взето не ме бива в писането на пътеписи. За това по скоро може да се види настроението ми отколкото да отидете на точно тези места. А, да! Намерих си петлистна детелина на поляните тук!!! :) Не е за вярване, такова нещо не бях виждала, но за съжаление докато я прибера в къщи да я снимам - от жегата беше увяхнала и не ставаше за снимка :)
На река Върбица - най-пълноводният приток на Арда.
Пътя Момчилград - Кърджали.
При село Калоянци, над язовир "Студен кладенец".
Изоставената църква при село Рудина.
Отново на Върбица.
При село Широко поле по пътя за крепостта Монек.
Monday, May 7, 2012
Детокс сокче след пълнолуние
Днес смятам да опитам да харесам това скоче и да преживея деня само с него. Запалих се от Стръкче прави се 3 дни по пълнолуние, след това задъжително захранване. Не го правя по правилата но се надявам пак да ми подейства прочистващо. Обичам да пробвам нови методи за оздравяване на тялото си, а този определено е моя начин...много оранжев и вкусен. Приготвя се сок от два лимона, два портокала, два грейпфрута. Получава се сок, който се разрежда със същото количество вода. Това количество стига за половин ден. После пак се изцежда за да е по прясно. Това аз си го реших, може да се изцени и смеси с вода веднъж на ден. Е това е вместо грим - цитроси за разкрасяване :)
Labels:
водни капчици,
домашен,
Плодове,
свежест
Friday, April 20, 2012
Великден
За първи път направих козунак за великденските празници. До сега отказвах да свързвам възкресение с храната. Тъй като се старая да постя някак не върви да готвя с яйца и мляко преди да мога да ги ям. Но това мислене ще ни доведе до купения козунак, защото така или иначе нямаме търпение да хапнем по едно парче след Пасхалната утреня. И така замесих първия си козунак, който се размножи в цели два. Не беше толкова страшно, колкото вкусно вкусно...
Subscribe to:
Posts (Atom)










































