Още мраморна хартия

Не много успешните ни опити с мраморизиращи бои marabu. След като прекарах много време по форуми и в нета изобщо едно ми стана ясно - няма как мраморизиращите бои да заместят техниката на ебру. Нито успях да намеря от къде да си набавя материали за ебру в София. Моя опит с водата в която има разтворено тапетно лепило не ме задоволи много, защото боите стоят като пресечени, макар че вече може да се рисува по дълго по повърхостта. Някакси не могат да образуват плътно петно. А и никъде не прочетох в какво съотношение се разтваря лепилото с водата. Аз го разтворих 1:8 както беше оказано на пакета за лепене на тапети. Може и там да е грешката. С много разредено пък започнаха отново бързо да съхнат боите. :( Ще продължа да експериментирам, все трябва да стане нещо по качествено.

marble paint on paper

Опит да разбера как се рисува с бои с ефект мрамор. Това е някакъв заместител и имитатор на Ебру техниката за рисуване, която е изключително приятна за гледане - marble paper
Много е пипкаво и деликатно, а и аз бях пропуснала да разбера всички подготвителни подробности и резултата е доста скромен. Надявам се че сега когато знам, че във водата се разтваря лепило за тапети да не ми съхнат толкова бързо боите и да може да се рисува във водата без боята да залепва по клечицата за рисуване. 

Фотосесия на мънистени бижута

Много обичам фотографията! Снимането на бижута ми достави истинско удоволствие.

Обиците на Ана

Тези обици са притежание на една от поморийските ми ценителки и приятелки. Тъй като има вече колие пожела да направя и обици в същия стил. До сега не бях пробвала, тъй като самата аз мислех, че не харесвам големи и тежки украшения за уши, а с мъниста просто няма как да станат незабележими. Аз лично харесах резултата, а и тя за моя радост. Станаха големи но леки, това беше нейното желание. Така че съм доволна. Мисля че си струва да ги нарека на нейното прекрасно име Ана

Морското ми бижу

Лятото е един от сезоните в които не ми се занимава с никакви прагматични дейности. Морето, топлото, пясъка и детинските емоции ме правят почти невъзможна за понасяне особенно от големите. Затова и заниманията ми с мъниста се възприеха като обикновената ми лудост за лятото и сега спокойно създадох ето тази гривна. Всички бижута които правя ги пробвам върху себе си :). Приятно е да носиш и такива бижута

Странстващ албатрос

Вчера споделих едни странни налудничави мисли с безкрайно ценния ми приятел Ясен Иванчев, който ми каза за това стихотворение. Мисля че това беше един много важен ден! Затова си запазвам стиховете и в оригинал. Звучат красиво...
между другото албатросите почти са изчезнали от земята и еколозите смятат човека за главен виновник за това...гнездят на недостъпни острови, където хората (рибари) организират хайки за да унищожат поколенията им...

Албатросът

Понякога из път, щом скука ги обземе,
огромни албатроси моряците ловят -
безгрижни спътници, които дълго време
над бездните горчиви след кораба летят.

На пода повален между въжа дебели,
той-кралят на лазура ! - мълчи скован и плах, 
но става и криле огромни, снежнобели
като весла плачевно повлича покрай тях.

О, пътника крилат с походка тъй неловка !
Прекрасен в своя полет, как жалък е и вял !
Един му пуска дим в разтворената човка,
а друг след него куца, моряците разсмял.

Поетът е събрат на принца на ятата,
сред бурите се носи, стрела не го лови,
но долу, заточен сред гмежа на тълпата, 
крилата исполински му пречат да върви.

Шарл Бодлер, "Цветя на злото" - 1857

Превод : Кирил Кадийски

Charles Baudelaire ("Les fleurs du mal")

L'Albatros

Souvent, pour s'amuser, les hommes d'equipage
 Prennent des albatros, vastes oiseaux des mers,
 Qui suivent, indolents compagnons de voyage,
 Le navire glissant sur les gouffres amers.
A peine les ont-ils deposes sur les planches,
 Que ces rois de l'azur, maladroits et honteux,
 Laissent piteusement leurs grandes ailes blanches
 Comme des avirons trainer a cote d'eux.
Ce voyageur aile, comme il est gauche et veule!
 Lui, naguere si beau, qu'il est comique et laid!
 L'un agace son bec avec un brule-gueule,
 L'autre mime, en boitant, l'infirme qui volait!
Le Poete est semblable au prince des nuees
 Qui hante la tempete et se rit de l'archer;
 Exile sur le sol au milieu des huees,
 Ses ailes de geant l'empechent de marcher.

Гривна