Морското ми бижу

Лятото е един от сезоните в които не ми се занимава с никакви прагматични дейности. Морето, топлото, пясъка и детинските емоции ме правят почти невъзможна за понасяне особенно от големите. Затова и заниманията ми с мъниста се възприеха като обикновената ми лудост за лятото и сега спокойно създадох ето тази гривна. Всички бижута които правя ги пробвам върху себе си :). Приятно е да носиш и такива бижута

Странстващ албатрос

Вчера споделих едни странни налудничави мисли с безкрайно ценния ми приятел Ясен Иванчев, който ми каза за това стихотворение. Мисля че това беше един много важен ден! Затова си запазвам стиховете и в оригинал. Звучат красиво...
между другото албатросите почти са изчезнали от земята и еколозите смятат човека за главен виновник за това...гнездят на недостъпни острови, където хората (рибари) организират хайки за да унищожат поколенията им...

Албатросът

Понякога из път, щом скука ги обземе,
огромни албатроси моряците ловят -
безгрижни спътници, които дълго време
над бездните горчиви след кораба летят.

На пода повален между въжа дебели,
той-кралят на лазура ! - мълчи скован и плах, 
но става и криле огромни, снежнобели
като весла плачевно повлича покрай тях.

О, пътника крилат с походка тъй неловка !
Прекрасен в своя полет, как жалък е и вял !
Един му пуска дим в разтворената човка,
а друг след него куца, моряците разсмял.

Поетът е събрат на принца на ятата,
сред бурите се носи, стрела не го лови,
но долу, заточен сред гмежа на тълпата, 
крилата исполински му пречат да върви.

Шарл Бодлер, "Цветя на злото" - 1857

Превод : Кирил Кадийски

Charles Baudelaire ("Les fleurs du mal")

L'Albatros

Souvent, pour s'amuser, les hommes d'equipage
 Prennent des albatros, vastes oiseaux des mers,
 Qui suivent, indolents compagnons de voyage,
 Le navire glissant sur les gouffres amers.
A peine les ont-ils deposes sur les planches,
 Que ces rois de l'azur, maladroits et honteux,
 Laissent piteusement leurs grandes ailes blanches
 Comme des avirons trainer a cote d'eux.
Ce voyageur aile, comme il est gauche et veule!
 Lui, naguere si beau, qu'il est comique et laid!
 L'un agace son bec avec un brule-gueule,
 L'autre mime, en boitant, l'infirme qui volait!
Le Poete est semblable au prince des nuees
 Qui hante la tempete et se rit de l'archer;
 Exile sur le sol au milieu des huees,
 Ses ailes de geant l'empechent de marcher.

Гривна

Бижу

Имам си моделка за малко

Мъниста

Напоследък се появиха много магазинчета от които може да си купиш какви ли не мъниста. Низането по сложни схеми или просто редуване на стъклени топченца е толкова приятно занимание, че без да усетя се увлякох по него...Тук съм снимала няколко топчета, по които ме запали Рали. Имам и някои готови бижута, но така и не смогвам да ги снимам. Най-интересното за мен лично в този тип бижута е ефекта на нещо старинно. Това ми харесва. Оказа се че бижутата от мънистата са популярни тази година. Нета е пълен с безумни сайтове на рускини, които са просто нечовешки добри в низането на мъниста, но честно казано леко са оперирани от добър вкус
Ето ги моите

изток юг Кърджали

Напоследък ни е подгонила една стара любов... по Източните Родопи. За щастие имаме прекрасен стар, прашлясал, ретро апартамент в Кърджали. Можем спокойно да зарежем повечето си багаж в него и да обикаляме на воля.

Табелата на входа за Кърджали и моста над река Арда.

 Пролетта беше неземно красива, с много билки и свежест. За известно време станах собственик на fish-eye обектив за Канона, с който снимам та за сега тези снимки са ми любими и за спомен. В друг пост ще покажа и други. Но връщайки се на билките... Тази година изпуснахме мащерката и тя се опече на силното слънце, но пък за сметка на това брахме бял трън. Даже си направихме сироп или мед и сега се лекуваме с него :)

Ах, точно него го нямам на снимка в момента! В стария ни блок "Младост" :) всички мебели са странна неразбория от социалистическа мебелировка + много старите скринове и закачалки от къщата на баба ми, които прибрахме, защото я продадохме. Има огромен скрин пълен с плетива нежни като паяжина, изплетени на една кука. Та така, тук цялото семейство щастливо разтурва и цапа без никой да се сърди, което е много разтоварващо! :) Рада се превръща в абсолютно цигане, носи детските ми нощници, играе боса с децата пред блока, изобщо романтика!

Мъжа ми си има своите интереси свързани с това място, а именно събирането на ахати, ясписи и изобщо всякакви камъни, които се намират в Родопите. Всички сме му придружители в тази приятна форма на лудост и се опитваме да запомним разни специфични термини свързани с минералите - халцедон, кахолонг, друза и множество други :) Тази огромна скала е някаква форма на восъчен опал или кремък при село Калоянци, но ако греша ще има корекции!

Ние разбира се само търсим някое недосегаемо плажче по някои от многото реки, които за сега са доста пълноводни. С напредване на лятото виждаме как водата в тях намалява. Полюбувайте се на гледки от местности около Кърджали, Момчилград, Перперек и др. Общо взето не ме бива в писането на пътеписи. За това по скоро може да се види настроението ми отколкото да отидете на точно тези места. А, да! Намерих си петлистна детелина на поляните тук!!! :) Не е за вярване, такова нещо не бях виждала, но за съжаление докато я прибера в къщи да я снимам - от жегата беше увяхнала и не ставаше за снимка :)

На река Върбица - най-пълноводният приток на Арда.

Пътя Момчилград - Кърджали.

При село Калоянци, над язовир "Студен кладенец".

Изоставената църква при село Рудина.

Отново на Върбица.

При село Широко поле по пътя за крепостта Монек.

1 Юни

Деня на детето си беше много добре...като всеки ден когато си дете. Ние две деца и една баба за първи път ходихме на ботаническата градина в София. Чудесно място където можеш да заведеш дете в София по принцип се оказа това място. Ето да го видите от вътре как изглежда в момента. Хубавото е че всеки сезон най-вероятно се мени до неузнаваемост. Ще ми бъде любопитно да го видя пак.

От small