изток юг Кърджали

Напоследък ни е подгонила една стара любов... по Източните Родопи. За щастие имаме прекрасен стар, прашлясал, ретро апартамент в Кърджали. Можем спокойно да зарежем повечето си багаж в него и да обикаляме на воля.

Табелата на входа за Кърджали и моста над река Арда.

 Пролетта беше неземно красива, с много билки и свежест. За известно време станах собственик на fish-eye обектив за Канона, с който снимам та за сега тези снимки са ми любими и за спомен. В друг пост ще покажа и други. Но връщайки се на билките... Тази година изпуснахме мащерката и тя се опече на силното слънце, но пък за сметка на това брахме бял трън. Даже си направихме сироп или мед и сега се лекуваме с него :)

Ах, точно него го нямам на снимка в момента! В стария ни блок "Младост" :) всички мебели са странна неразбория от социалистическа мебелировка + много старите скринове и закачалки от къщата на баба ми, които прибрахме, защото я продадохме. Има огромен скрин пълен с плетива нежни като паяжина, изплетени на една кука. Та така, тук цялото семейство щастливо разтурва и цапа без никой да се сърди, което е много разтоварващо! :) Рада се превръща в абсолютно цигане, носи детските ми нощници, играе боса с децата пред блока, изобщо романтика!

Мъжа ми си има своите интереси свързани с това място, а именно събирането на ахати, ясписи и изобщо всякакви камъни, които се намират в Родопите. Всички сме му придружители в тази приятна форма на лудост и се опитваме да запомним разни специфични термини свързани с минералите - халцедон, кахолонг, друза и множество други :) Тази огромна скала е някаква форма на восъчен опал или кремък при село Калоянци, но ако греша ще има корекции!

Ние разбира се само търсим някое недосегаемо плажче по някои от многото реки, които за сега са доста пълноводни. С напредване на лятото виждаме как водата в тях намалява. Полюбувайте се на гледки от местности около Кърджали, Момчилград, Перперек и др. Общо взето не ме бива в писането на пътеписи. За това по скоро може да се види настроението ми отколкото да отидете на точно тези места. А, да! Намерих си петлистна детелина на поляните тук!!! :) Не е за вярване, такова нещо не бях виждала, но за съжаление докато я прибера в къщи да я снимам - от жегата беше увяхнала и не ставаше за снимка :)

На река Върбица - най-пълноводният приток на Арда.

Пътя Момчилград - Кърджали.

При село Калоянци, над язовир "Студен кладенец".

Изоставената църква при село Рудина.

Отново на Върбица.

При село Широко поле по пътя за крепостта Монек.

1 Юни

Деня на детето си беше много добре...като всеки ден когато си дете. Ние две деца и една баба за първи път ходихме на ботаническата градина в София. Чудесно място където можеш да заведеш дете в София по принцип се оказа това място. Ето да го видите от вътре как изглежда в момента. Хубавото е че всеки сезон най-вероятно се мени до неузнаваемост. Ще ми бъде любопитно да го видя пак.

От small

Готова ли съм да общувам

Снимането на хора не е толкова безотговорно като снимането по принцип. Скоро си говорихме с една приятелка, като тя трябваше да ми зададе въпроса - какво най-много обичаш да снимаш и аз изтърсих - хора! Хаха... по скоро най-много ме е е страх да снимам хора! Трябва да общуваш с тях дори и без думи, трябва и те да харесат резултата, не си отговорен само пред себе си и става едно споделяне, което не на всеки се получава. А и аз обичам човека да участва много анонимен в снимките ми, да се заявява само като силует, гръб, ръка, крак, лице...но не винаги е възможно. А портрети...оо портрети правила съм само няколко добри - наистина е трудно. Тази моделка, да тя е модел - това работи, малко е срамежлива, направо изпитваше болка, като позираше гола в академията. Снимала съм я доста отдавна. Ужасно неловка ситуация, в която тя ми обяснява колко не иска да се снима аз все пак я придумвам... стана трудно аз малката глезла с фотоапарат която учи в академия, а тя крехка, нежна някак си в изтерзаното си състояние...не знам харесвам я. След нея трудно снимах портрети ...хората не се дават лесно.

Децата са друго нещо - в списание "СВЕТ"-има кратко интрвю с нашата фотогрупа, а на корицата е най-сладкото човече, което аз съм снимала.

Детокс сокче след пълнолуние

Днес смятам да опитам да харесам това скоче и да преживея деня само с него. Запалих се от Стръкче прави се 3 дни по пълнолуние, след това задъжително захранване. Не го правя по правилата  но се надявам пак да ми подейства прочистващо. Обичам да пробвам нови методи за оздравяване на тялото си, а този определено е моя начин...много оранжев и вкусен. Приготвя се сок от два лимона, два портокала, два грейпфрута. Получава се сок, който се разрежда със същото количество вода. Това количество стига за половин ден. После пак се изцежда за да е по прясно. Това аз си го реших, може да се изцени и смеси с вода веднъж на ден. Е това е вместо грим - цитроси за разкрасяване :)

Азбука на слепите

Днес е много хубав ден. Просто се чувствам късметлийка. Открих няколко съкровища, но те не са от онези съкровища, които биха зарадвали обикновен човек. Моите съкровища са за необикновенни хора :).  Първо днес сутринта снимах в любимата си "гора" зад библиотека св. св. Кирил и Методий и с първото поглеждане към тревата намерих четирилистна детелина. Да - не е съвършенна като предишната, но пък е толкова четирилистна ! Това ме накара да вървя с усмивка на уста още 500 метра. И точно там на земята малко преди да я настъпя намирам нея

Сгъната прилежно на 8 части добре утъпкана, но надписана АЗБУКАТА НА СЛЕПИТЕ браилска азбука. Много готино ...цяла история. Кой е притежателя на това листче, как го е загубил, дете ли е, дали му трябва? Ето я и самата азбука на български

Ми това е - просто и ясно. За първи път я виждам в днешното време на информационно пренасищане...докато си вървях си мислех по темата дали някога от суета бих си купила четец за електронни книги при положение, че библиотеката ми в къщи е пълна с книги, които не съм прочела! Не знам, обичам хартията и човешкия почерк, и историята която се крие в докоснатото от човешка ръка.

София - деня на земята и изложениeто на еко продукти, туризъм и филми пред народния театър

Тази година имаше много приятен базар пред народния. Имаше сирийски сапуни и вълнени играчки, самолети със соларни батерии и можеби и други неща да е имало, но ние си прекарахме доста добре на масата на заек баек и не видяхме всичко.

Щандовете на Zona Urbana  Два за дървени играчки (и цайси), за които не мога да дам много инфо, но бяха сладурски. Сдобихме се скоро след това със самолетче накичено със соларна батерия. Интересно е. Някои еко хора и съоражения не ми станаха ясни, като дървото с бележките. Събрахме си брошури за интересни места в България и сме много доволни