Гривна

Бижу

Имам си моделка за малко

Мъниста

Напоследък се появиха много магазинчета от които може да си купиш какви ли не мъниста. Низането по сложни схеми или просто редуване на стъклени топченца е толкова приятно занимание, че без да усетя се увлякох по него...Тук съм снимала няколко топчета, по които ме запали Рали. Имам и някои готови бижута, но така и не смогвам да ги снимам. Най-интересното за мен лично в този тип бижута е ефекта на нещо старинно. Това ми харесва. Оказа се че бижутата от мънистата са популярни тази година. Нета е пълен с безумни сайтове на рускини, които са просто нечовешки добри в низането на мъниста, но честно казано леко са оперирани от добър вкус
Ето ги моите

изток юг Кърджали

Напоследък ни е подгонила една стара любов... по Източните Родопи. За щастие имаме прекрасен стар, прашлясал, ретро апартамент в Кърджали. Можем спокойно да зарежем повечето си багаж в него и да обикаляме на воля.

Табелата на входа за Кърджали и моста над река Арда.

 Пролетта беше неземно красива, с много билки и свежест. За известно време станах собственик на fish-eye обектив за Канона, с който снимам та за сега тези снимки са ми любими и за спомен. В друг пост ще покажа и други. Но връщайки се на билките... Тази година изпуснахме мащерката и тя се опече на силното слънце, но пък за сметка на това брахме бял трън. Даже си направихме сироп или мед и сега се лекуваме с него :)

Ах, точно него го нямам на снимка в момента! В стария ни блок "Младост" :) всички мебели са странна неразбория от социалистическа мебелировка + много старите скринове и закачалки от къщата на баба ми, които прибрахме, защото я продадохме. Има огромен скрин пълен с плетива нежни като паяжина, изплетени на една кука. Та така, тук цялото семейство щастливо разтурва и цапа без никой да се сърди, което е много разтоварващо! :) Рада се превръща в абсолютно цигане, носи детските ми нощници, играе боса с децата пред блока, изобщо романтика!

Мъжа ми си има своите интереси свързани с това място, а именно събирането на ахати, ясписи и изобщо всякакви камъни, които се намират в Родопите. Всички сме му придружители в тази приятна форма на лудост и се опитваме да запомним разни специфични термини свързани с минералите - халцедон, кахолонг, друза и множество други :) Тази огромна скала е някаква форма на восъчен опал или кремък при село Калоянци, но ако греша ще има корекции!

Ние разбира се само търсим някое недосегаемо плажче по някои от многото реки, които за сега са доста пълноводни. С напредване на лятото виждаме как водата в тях намалява. Полюбувайте се на гледки от местности около Кърджали, Момчилград, Перперек и др. Общо взето не ме бива в писането на пътеписи. За това по скоро може да се види настроението ми отколкото да отидете на точно тези места. А, да! Намерих си петлистна детелина на поляните тук!!! :) Не е за вярване, такова нещо не бях виждала, но за съжаление докато я прибера в къщи да я снимам - от жегата беше увяхнала и не ставаше за снимка :)

На река Върбица - най-пълноводният приток на Арда.

Пътя Момчилград - Кърджали.

При село Калоянци, над язовир "Студен кладенец".

Изоставената църква при село Рудина.

Отново на Върбица.

При село Широко поле по пътя за крепостта Монек.

1 Юни

Деня на детето си беше много добре...като всеки ден когато си дете. Ние две деца и една баба за първи път ходихме на ботаническата градина в София. Чудесно място където можеш да заведеш дете в София по принцип се оказа това място. Ето да го видите от вътре как изглежда в момента. Хубавото е че всеки сезон най-вероятно се мени до неузнаваемост. Ще ми бъде любопитно да го видя пак.

От small

Готова ли съм да общувам

Снимането на хора не е толкова безотговорно като снимането по принцип. Скоро си говорихме с една приятелка, като тя трябваше да ми зададе въпроса - какво най-много обичаш да снимаш и аз изтърсих - хора! Хаха... по скоро най-много ме е е страх да снимам хора! Трябва да общуваш с тях дори и без думи, трябва и те да харесат резултата, не си отговорен само пред себе си и става едно споделяне, което не на всеки се получава. А и аз обичам човека да участва много анонимен в снимките ми, да се заявява само като силует, гръб, ръка, крак, лице...но не винаги е възможно. А портрети...оо портрети правила съм само няколко добри - наистина е трудно. Тази моделка, да тя е модел - това работи, малко е срамежлива, направо изпитваше болка, като позираше гола в академията. Снимала съм я доста отдавна. Ужасно неловка ситуация, в която тя ми обяснява колко не иска да се снима аз все пак я придумвам... стана трудно аз малката глезла с фотоапарат която учи в академия, а тя крехка, нежна някак си в изтерзаното си състояние...не знам харесвам я. След нея трудно снимах портрети ...хората не се дават лесно.

Децата са друго нещо - в списание "СВЕТ"-има кратко интрвю с нашата фотогрупа, а на корицата е най-сладкото човече, което аз съм снимала.

Детокс сокче след пълнолуние

Днес смятам да опитам да харесам това скоче и да преживея деня само с него. Запалих се от Стръкче прави се 3 дни по пълнолуние, след това задъжително захранване. Не го правя по правилата  но се надявам пак да ми подейства прочистващо. Обичам да пробвам нови методи за оздравяване на тялото си, а този определено е моя начин...много оранжев и вкусен. Приготвя се сок от два лимона, два портокала, два грейпфрута. Получава се сок, който се разрежда със същото количество вода. Това количество стига за половин ден. После пак се изцежда за да е по прясно. Това аз си го реших, може да се изцени и смеси с вода веднъж на ден. Е това е вместо грим - цитроси за разкрасяване :)